Дощ.4б Многая емщцi iдша с оня такождi потрюждаяiсе а от тоя бящетi вольна а зуровене о ПраЩурi...Влесо бо наущi тоя земъ ратi а зърно съятi Тако оу быща тоi ПраЩурi огнiщанама статi а бытi земетрудiцi...Рцъмо бо якосе ръще в нашi земъ а нено яко Грьцi жадiщасе оруштъiен зе куоростi Тi Булгарщi пощiнятi...iну же сва скъi вьдiщiе сва во полъх злащнъх А iзобряiтi iмаi од све СтарОтце од Роду до Роду Такосе правi за десенте векоу Забiша ова е сва а тако Родi жiятi особiцъ племены...се зыват те Полянi...Свередзi а Древляны То убо суте вшi Русштi од Роскоулуня Не iмаi...одъленестi яко Сумь Весе а Чудь...а отуде прiде на Русь усобiца За другу тынсенще леты...подпадьше раздялу а убудесе самотносще а ста одерень чюжiм робiтi...напервъ Годi якова кръпцъ iу дерща а на друзъ Хъзярiном яко тые зобiявiшася с кагном...а то нерадънем нашiiм попервъ icтoy гостъма на Русi О нащалу бяста велръцiва а потудъ сташа злiе а Рушiтi утлущiтi ста...Ръкоста тоi Камо грядьмо од оная...Камо жiвот вольн обрящемо...Есьмы влiцъ cipoт a ренка Божьска од насе отвратi...А тако на двадесентъ тысeнцъ лътъx нe мoгoшa coyтвopяшiтece дo Рycъ a тaмo пpiдe въpязi a бepe тy...бъста она сынове влцi Русь бо твърiся од полуноще за се же не iмахом моженостi...в лъсъх Iлмерштъх соутвърi А тамо есь...Кiев iже дана щасть мала...тамо бо усъдшеся ворязi iже соуте хiщнiцi...Повънсте СвентоЯржi...да узръмо зрацi тъльнi того ту боляра гордiну нашего якi поразi Годь со Скотiцем...А бя тая слвная дъяня од пренходу Слвенстi люде на Русе десентеста третшiго лъта...бо наглъ а грябъ налъзъ на ны...Тенде Свенторе бя едiно то кнъзi...iже озборша Борусiщi...на Рузколунi...А тоiе взеньше Рузколуне...а Борусен iзмечiща iа iде на Годь од Воронженца...бiя тамо десент теме iзборня боянув комоньстъ нiколiже пъша...А такосе вържешеся на нь...съща бя зла а крентка А тая се узуржiла до вчере iа бя по Годi